Няма нищо по-богато на думи от Нищото и по-болезнено от него.
Няма Пълнота, която, раздавайки се върху листа да не изгуби целостта си.
Няма Топлина, която да гори по-силно от Студа, когато си го разлял в редове.
Всяко усещане ражда стих, всеки стих е ново огледало.
Най-страшният глад е гладът за РОЗОВО.
Постинги в блога
28.01 04:15 -
"Кукла"-та и...иглите
"Кукла"...този надпис украсяваше пръстите й. Беше само една от тринадесетте татуировки, намерили място върху тялото й. И всяка от тях има своята история. Различна история с едно начало. Водена от "коктейли" от дрога и...
11.01 11:20 -
През разстоянието...през хората...с него
За мен "правилното" винаги е имало различни измерения. " Правилно" е и "ляво", и "дясно"...Успявам да виждам нещата през логическия балон на всеки и да мога да усетя чуждата теза. Когато нещата опи...
23.11.2009 19:42 -
Ще търся
Ще мисля. Но ме стиска безсмислие.
Ще ровя във себе си, заравяйки се във тъмното.
Ще търся-намерих те-
Ще ровя във себе си, заравяйки се във тъмното.
Ще търся-намерих те-
23.11.2009 19:40 -
Опипани думи
Тези думи са вече опипани.
И чужди пръсти са ги по страниците зашивали.
Тези чувства от чувла с живота ми
И чужди пръсти са ги по страниците зашивали.
Тези чувства от чувла с живота ми
23.11.2009 19:36 -
Грозно и мокро
Оплетох се във времето си.
Забиха се стрелките на часовника в дълбокото на гърлото ми.
Разплисквам кръв,
Забиха се стрелките на часовника в дълбокото на гърлото ми.
Разплисквам кръв,
27.09.2009 22:00 -
Блясък по страниците
Трябва да затвориш една страница, когато искаш да преминеш на нова. Откъсвайки се от старото, отваряш пътя на всичко различно. Това, че нещо те е съкрушило е било най-доброто, което е можело да се случи.
Научих се да вярвам във всичко то...
Научих се да вярвам във всичко то...
18.08.2009 00:34 -
***
Липсваш ми. Разхвърлям те след себе си.
И кихам от праха. Сълзят очите ми.
Липсваш ми. Разхвърлям те след себе си.
И кихам от праха. Сълзят очите ми.
Липсваш ми. Разхвърлям те след себе си.
18.08.2009 00:31 -
Крясък встрани
Пореден крясък скубе тишината. И ластици разхлабени- ръцете ти, трошат. Кървят. Осакатяват се.
Какво четещ в очите ми?
Какво четеш в очите им?
Какво четещ в очите ми?
Какво четеш в очите им?
31.05.2009 13:16 -
Глад във вените
Чаша с вода. Спринцовка. Памук.
31.05.2009 13:06 -
Писмо без адрес
За НАЙ - ТОПЛОТО и НАЙ - СТУДЕНОТО
21.03.2009 19:25 -
Розово
Преди около два месеца бях в силна депресия, поради раздяла с любим човек. Тогава мой пртеподавател ми препоръча книги за позитивното мислене. Не вярвах, че поредното прочетено нещо може да ми повлияе. Спрях се на заглавието "Тибетс...
18.03.2009 16:21 -
Искам да ти кажа нещо...
Денят започна без теб.
Горчив восък капе по устните, затиска безсилните думи, умиращи свити в контурите на душата ми. А толкова искам да ти кажа нещо...
Денят започна както обикновено. В болезнено сиво обляна стискам зъби без теб. Ду...
Горчив восък капе по устните, затиска безсилните думи, умиращи свити в контурите на душата ми. А толкова искам да ти кажа нещо...
Денят започна както обикновено. В болезнено сиво обляна стискам зъби без теб. Ду...
Търсене
За този блог

Гласове: 120
Блогрол